Elegance of Heart

Нямах намерение днес да пускам пост, напоследък главата ми е една пълна каша. Но на кого не е? Сигурна съм, че ако четете всички текстове тук, в Mademoisellie, и следите блога ми като цяло, ме мислите за леко странна, хаотична, надявам се обаче сладко разсеяна 😀 В днешно време имаме целия свят пред себе си, възможностите дебнат на всеки ъгъл и всичко, което се иска от нас, е да открием онова нещо, което разпалва огънчето в нас за живот. Звучи лесно, потвърждавам обаче, че за крехките си 25 години това е най-трудната задача за мен – да остана сама с мислите си и да осъзная какво иска душата ми да прави всеки ден. Дали иска да е затворена в клетка от 9 до 6, за да се чувствам аз самата сигурна, или иска да се рее в различни посоки и всеки ден да бъде изцяло нов, неочакван? Да се предизвикваш, да държиш съдбата си в своите ръце? 2020 година сме, живеем във време, в което “всеки е специален” и “всеки може да бъде всичко онова, което пожелае, стига да го иска достатъчно”. Но дали това е истина? Младите скачат от работа в работа, дори аз самата не мога да си изкривя душата и да не спомена, че аз правя същото, макар и през маалко по-дълъг период. И именно всичко това е заради начина ни на мислене – че там някъде има по-добро…че тук не ни оценяват достатъчно, но дали това наистина е така? Или просто ние самите имаме изкривено огледало за самите себе си, дали самото общество не ни кара да вярваме, че не сме достатъчно добри и винаги трябва да искаме повече? Въпроси, въпроси, отговори – много, но решения – малко. По тази тема смятам, че може да се дискутира дълго време, затова ще пренасоча малко текста все пак към основното, което искам да напиша днес и надявам се – да ви предам като усещане.

Всеки преминава през трудности в различни етапи от живота си, всичко зависи от твоето възприятие как ще се справиш със ситуацията. Защото трагедии се случват постоянно, ежедневни семейни проблеми, лошо стечение на обстоятелства и какво ли още не – но как ще отвърнеш на тези случки – ти сам решаваш. Ежедневно чувам за себе си – “ти си много силен човек”, ” не знам как продължаваш с такава лекота напред”, “откъде намираш сили, не знам” и още много примери…нямам точен отговор на този въпрос, но реших, че е време да обърна внимание на тази тема, защото с годините – идват и неприятните моменти при всеки един. Всеки един от нас се справя с болката по различен начин, анализира, затваря се в себе си – или пък предпочита да изкара цялата си енергия чрез социални контакти. Различни съдби, различни начини за справяне с живота. Но това, което в крайна сметка е важно, е възприятието ви за вас самите. Давам пример: наскоро прочетох за себе си, че “имам проблем с вниманието/даването на положителна оценка – и явно няма кой да ми го дава вкъщи, затова и го търся постоянно под всякаква форма”. Да, така е. Няма какво да го крия, тъй като все пак за мен у дома означава Боби, а той не е родител, нали така? И какво от това? Ежедневно попадаме на видеа/постове/снимки, които крещят буквално проблема на даден човек, неговата липса, която изпитва и от която има нужда. Но ако това му помага да върви напред – защо не го подкрепиш? Защо се настройваме един срещу друг, вместо да подадем ръка? Няма да давам примери колко пъти са минавали подобни изречения като горепосоченото в главата ми за отсрещен човек – но вместо да соча с пръст, заменям действието с подкрепа, от която виждаш, че това същество има нужда. За едни лигава, за мен философия – любовта наистина ще спаси света. Под всякаква форма, не само тази, за която се сещате първосигнално. Любов към хората около нас, към заобикалящия ни свят, към нямащите, към това, което работим…и най-вече – любов към нас самите. Feel. Spread. Give <3 пише на тениската ми и това е всичко, което се надявам да мога да правя в живота си. Негативните мисли се опитвам да са все по-рядко, а вътрешният баланс – да излиза все по-често наяве. Най-вероятно последното се търси цял живот, но по-важното е да започнеш днес, за да си една стъпка по-близо към това да обичаш човека, който си. Тялото, в което се намираш. Душата, която носиш. Мислите, чувствата, всичко – преди се страхувах от мен самата, от това, че не мога да контролирам емоциите си – но с времето научих, че страшното не е да имаш негативни мисли, а да не правиш нищо, което да те кара да бъдеш по-добра своя версия на утрешния ден. Човешки същества сме, всеки греши, пада, става. Но какво носиш в сърцето си – това е всичко. “Elegance of heart” е надслов на Frudada, който прочетох наскоро и се влюбих в тези думи. Не съм в кампания, нито искам да ви рекламирам здравословния начин на живот, защото това е избор, в който вие сами трябва да повярвате! Но това, което е от значение в случая е, че техните думи в една презентация ме жегнаха толкова силно, че в момента вместо да се разхождам в хубавия слънчев неделен ден, имах нуждата да споделя всички тези мисли с вас. “Търсим вдъхновение в неподправеността, красотата на движенията, в грижата за елегантността на ума, душата и тялото, в умението да правиш малки неща с любов”…

А кое е моето състояние на духа, което ме връща към мен самата? Не е едно със сигурност. Намирам се в такъв етап от живота си, в който се чувствам сякаш съм отново тинейджър. Започнах да откривам нови емоции в себе си, да преоткривам характера си, тялото си, всичко. Сякаш задълбочавам връзката с мен самата, за да знам какво мога да дам на отсрещния човек, на света като цяло. Заменям “не мога” с “нека опитам по този начин”, пък дали ще се получи, не знам. Промених съзнанието си за думата “вкъщи”, защото респективно моят роден дом отдавна е празен и ми отне две години да осъзная, че това, което е правило този апартамент “вкъщи”, е била майка ми, а не едни четири стени. Сега създавам свое място, което отново да ми донесе онова вътрешно спокойствие за пристан, за “safe place”, в което да се скриеш от света, когато имаш нужда. Моят “отдушник” със сигурност е блогът и фактът, че мога да излея душата си в думи тук. Дали ще докоснат някого? Няма значение. Смисълът е вие да откриете онова състояние на духа си, в което няма напрежение, а по-скоро вдъхновение. Желание да вървите напред – “vibrate higher daily”. В последно време осъзнах, че имам интереси, които съм притъпявала с годините, но които искам да извадя на преден план. Знаете ли, че всъщност не обичам аз да съм пред камерата, а зад нея? Решила съм да запиша курс по фотография, защото това е нещо, което ме прави щастлива, независимо дали някой ден ще се превърне в работа или отново просто хоби като Mademoisellie. You never know, както казва любимата ми Stylish Toast (:

Така че да не разпилявам повече мислите си, исках само да ви кажа, че не сте сами през каквото и да преминавате. Животът не е розов и на привидно “най-перфектния” човек, с когото се срещате ежедневно. Бъдете добри, защото няма как да знаете каква болка носи в себе си отсрещният. Just a reminder!

Pinit

Тениска: Bloomstars

*Статията не е спонсорирана от Frudada, а вдъхновена от тяхна концепция за кадри 🙂

What do you think?

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 Comment
  • Надя
    February 9, 2020

    Браво! Много добре казано и изпълнено с вдъхновение!