#KadjarMeetsArt

Да, това бе хаштагът, който измислихме още в първия час, прекаран в колата по време на пътешествието, в което ще ви потопя днес. Всичко започна от една неочаквана покана, която получих преди няколко седмици – та аз съм блогър, и то с модна и лайфстайл насоченост, какво ще правя на тест драйв, моля ви се и до Букурещ? Бях поканена редом със страхотни жени, представители на най-актуалните медии в страната, заедно с още няколко свежи момичета от моята сфера – за успокоение, че все пак няма да се чудя какво правя сама с толкова много журналисти, които е ясно, че след това биха могли да напишат страхотна статия, изпълнена с факти, преживявания, история. Приех предложението с огромен ентусиазъм, тъй като досега не съм пътувала извън страната освен за лично изживяване или в работна командировка. С вълнение бях на уреченото място – четвъртък, 9:30 в офиса на Renault, разбира се с доста скъсани нерви по сутрeшните софийски задръствания в час-пик. След като се събрахме всички – кой закъснял, кой още не пил кафе, разпределихме се по трите коли и познайте в коя бях аз – червения Kadjar – а аз сякаш нарочно или по-скоро по съвпадение, бях сложила любимото си червено сако, за да не се обърка някой, че тази кола не е за мен 😀

Pinitkadjar renault mademoisellie
Pinit

В нашата кола се събрахме с прекрасните Ванина от Style Inspiratrice и Хриси от PetiteMod, а шофьорът ни бе самата Симона, отговаряща за комуникациите и маркетинга в Renault Bulgaria. Забавлявахме се адски много, разказвахме си истории и премеждия, вълнувахме се за предстоящото откриване на арт изложбата на Рено –  в Националния музей на изкуствата в центъра на Букурещ, когато една от колите ни спука гума – ще кажете какво от това, на всеки се случва и лесно се сменя – да, ама нe. Оказа се, че няма как да се случат нещата по начина, по който ние, 12 жени, си представяхме, и чакахме 4 часа репатрак, като в същото време изпуснахме и разбира се изложбата, заради която същност бе организирано цялото пътешествие. Тези часове ние прекарахме обаче в едно прекрасно място в село Мечка, намиращо се до град Русе – Винарски комплекс Seven Generations. Гледката е невероятна – съчетава безкрайни винени лозя, криволичещия Дунав в далечината и безумно красивата природа, характерна за този край на страната ни. В комплекса се отглеждат всякакви животинки, семейството, създало този рай, има и своя малка винарна, както и спа-комплекс, адски вкусен ресторант и неспирни сватбени празненства! Историята на мястото е изключително интересна – през 1878 г. Един млад мъж на име Илия Рабчев напуска живота си в България и заминава за Франция, за да проучи тайните на винопроизводството. Четири години по-късно Илия се завръща в с. Бяла черква и основава избата “Рабчев”.  Скоро семейната изба “Рабчев” става най-големият производител на вина и спиртни напитки в региона! Историята не свърша тук, а пдорължава десетилетия по-късно, като един друг млад човек, Любен Рабчев (пето поколение “Рабчев”) също напуска България и заминава за Америка, където учи вино и бизнес. След 40 години, прекарани в Америка, Любен се завръща в нашата страна и основава винарска изба Seven Generations. Винарна “Седем поколения” произвежда вина от сортовете Каберне Совиньон, Каберне Фран и Мерло по класическа технология, предавана от поколение на поколение. От моите снимки не знам, дали може да добиете представа колко красиво бе мястото, затова ще пусна и от официалния им сайт:

Pinitseven generations
Pinitseven generations
Pinitseven generations
Pinitmademoisellie мода

След като изчкахме около 4-5 часа с отрупана маса, безброй чаши вино и игра на „Думи“, в която не си бях и помисляла, че скоро ще ми се случи да участвам, момичетата от третата кола пристигнаха и дружно потеглихме към уреченото място – Букурещ. Времето минаваше неусетно, дъждът обсипваше стъкления таван на колата и всяка от нас вече нямаше търпение да стигне до леглото си. Преди това обаче, с много уговорки и молби да ни изчака, заведението, в което имахме запазена вечеря за след изложбата, ни посрещна с отворени обятия и никоя от нас не можеше и да си представи какво ни очаква! Спряхме колите в центъра на града и се отправихме неоправени, изморени и далеч от визиите за „червения килим“, които бяхме подготвили за изложбата на Renault в Националния музей на изкуствата. Въпреки това бяхме толкова гладни и съм сигурна, че единственото, което искахме в този момент, е да седнем и да отдъхнем от дългя ден, изпълнен с премеждия и емоции. 12 жени се изсипахме буквално в “The Artist” и още с влизането разбрах, че ни очаква нещо грандиозно. Интериорът беше уникална симбиоза между новото и старинното! По принцип не съм най-големия фен на гурме кухнята и не мога да оценя храната подобаващо, но този път останах изумена. Освен начина на поднасяне, който беше адски ефектен и галещ окото, самата храна, въпреки уж малките си размери, бе толкова засищаща, че след първото ястие вече нямах място за повече /е, опитах от всичко, признавам си/. Няма да ви говоря колко много ми допадна всичко, ами ще ви препоръчам да посетите сами това място, което за мен е един от най-вкусните ресторанти, които съм посещавала някога. А сладоледът от краставици…сънувам го, казвам ви! А кое бе най-ценното от тази вечеря ли? 12 изключително различни жени, с всестранни интереси и тотално противположен начин на живот една от друга, намерихме общ език, посмяхме се, разказахме си истории и видяхме колко е ценно и красиво различието на всяка една от нас! След това се отправихме към хотела в късните часове след полунощ и оставихме емоциите от деня да ни пренесат в един дълбок сън 🙂

Pinitthe artist bucharest

Сутринта започна прекрасно – рядко ми се случва на блок маса да предоставят възмжността да ти направят каквито искаш яйца, но тук дори се чудих кои по-точно да взема 😀 След като с Ванинка наснимахме, хапнахме и изпихме кафетата си, се отправихме цялата група на една бърза разходка из центъра на Букурещ. Не знам как се случваше през последните години  все така, че съм идвала в командировка в този град не веднъж, но никога не съм виждала нещо повече от хотелската си стая и работното си място /е, единият път поне имах възможността да посетя Парламента, чиято сграда е втората по големина административна сграда в света – величествена красота!/, затова сега бях толкова щастлива, че ще видя малко повече от този красив град! След като поразгледахме, се отправихме към хотела отново, за да си кажем „Чао“ и да отпътуваме отново към дома. Този път решихме да изпробваме и синия Kadjar, който освен всичко и покарах известно време – няма такъв кеф! Като човек, който кара кола с ръчни скорости, автоматикът винаги е бил моя мечта, която се надявам да осъществя в близкото бъдеще! Редувахме сме, а през това време си разказвахме толкова интересни истории, които може би близките хора им е трудно да изрекат помежду си на глас – и заредени, в същото време изключително изморени, пристигнахме в дъждовна София, която ни очакваше мрачна и студена. А сърцата ни – пълни и щастливи 🙂

Pinit
Pinit
Pinit
Pinitbloggers in Bucharest
Pinitbloggers in Bucharest


I collect memories. I look for opportunities to try new things, go to new places, and meet new people all the time.

What do you think?

Your email address will not be published.

No Comments Yet.