Следващите редове ще са обобщение на изживяванията ни с Боби за трета година – как пътуваме с кола до Австрия, къде са спирките ни, какво вярваме, че трябва да видите и какво може да пропуснете. Къде е прекалено скъпо и къде всъщност може да изкарате една приятна почивка, равна на такава в Банско. Но много по-приятна, вкусна, ползотворна и красива. Не ме разбирайте погрешно – аз съм застъпник на родното, обичам страната си и често пътуваме из България, подкрепям различни малки и големи бизнеси, като цяло обичам нашите си локации и творци. Но разликата в ски курортите е от Земята до небето и днес ще разберете защо си взимаме куфара и кучето под ръка, за да стигнем чаааак до австрийските Алпи.
Ще разделя материала на точки: градове, в които си заслужава да спите по средата на пътя + конкретни локации, сравнение между 2 курорта в Австрия, локации за спане в Австрия и разбира се, обобщение на това – какво е да пътуваш с куче.
Загреб
Първият път, преди 3-4 години, попаднахме в този град съвсем случайно. Нямахме очаквания – някак на снимки не ми се стори толкова привлекателен, колкото всъщност е в действителност. Влюбих се в запазените стари сгради, които те пренасят в друг век, в усещането за дом от шума на трамвая, който преминава през централните улици, точно като спомените ми от детството от ул. Граф Игнатиев. Усещам Загреб толкова близо до себе си, а всъщност е толкова различен, необятен и приветлив. Първите две години отсядахме в AirBnb буквално само за да нощуваме по път към крайната ни цел – Австрия, но тази година решихме да отделим две вечери и един ПЪЛЕН ден в тази приказка, който ден се падна именно на рождения ми ден. Не съм сигурна, дали съм имала по-спокоен, приятен и осъзнат мой ден в живота си. С Боби се губихме из безкрайните улички на града, хапвахме невероятно вкусна храна и просто попивахме от културата на прекрасния им народ. Силно препоръчвам да си оставите поне 1-2 дни за Загреб, има много какво да се види. А за спане? Тази година открих най-най-най-хубавото място в сърцето на града, в което съм спала някога. Ще ви оставя данни както на апартаментите, така и на ресторанти + локации, които вярвам, че ще ви харесат и на вас 🙂
Pierrot & Pierrette Apartments
Ние запазихме с нашите приятели два апартамента – апартаменти 2 и 4, като не мога да сравня кой е по-хубав. И двата имат своя чар – единият гледа към старите сгради отвън, а другият пък има невероятно пиано, което придава огромен уют и внася невероятно настроение. Изключително чисто, подредено и приветливо. Единствено бих искала да отбележа, че НЕ пускат кучета, но по повод рождения ми ден, Боби направи всичко възможно да ги убеди, че Чарли няма да направи никакъв проблем. По този повод преди тръгване сме изчистили целия наш апартамент от косми, за да не съжалят, че са направили този компромис. 🙂
Ресторанти: Barbieri’s & Pod Zidom
Какво да видиш: Kaptol, Gradec, Lower Town, Dolac Market, Museum of Broken Relationship, St. Mark’s Church
Любляна
Това е вечната ни спирка навръщане от Австрия. Защо? Нямам отговор какво ме привлича толкова много в този град, но се чувствам уникално в него. Заредена – духовно и очите са ми пълни. Усещам мястото като по-подредена и европейска България – хората са изключително ведри и усмихнати, храната им е божествена /пробвайте задължиелно гъбената супа в хлебче в Sokol/, а пък Центърът е истинска приказка, от която всеки момент очакваш да се появи някой дракон /това е символът на града/. По стечение на обстоятелствата останахме отново пълен ден и в този град, по план трябваше само да пренощуваме и да потегляме към България. Късметът ни отведе обаче до техен празник в събота: Kurentovanje, който има за цел да прогони зимата и да привества пролетта. Случва се всяка година в няколко словенски градове, а исторически погледнат от към обичаи и костюми – прилича на нашите кукери. С времето се е видоизменил и целият град също се включва с всевъзможни цветни и забавни костюми, много от които създадени от собствените ръце на дечицата. Любляна беше най-щастливото място в този момент. За секунда забравихме какво се случва по света и се пренесохме в един щастлив, безгрижен момент на удоволствие.
Какво да видите: Prešeren Square,Ljubljana Castle, Dragon Bridge, Town Hall, River Trip
Австрия, сравнение на 2 курорта
Alpbachtal
Това е мястото, в което се влюбихме преди няколко години, когато посетихме Австрия за ски туризъм за пръв път. Спахме в малкото градче Alpbach и си открихме една невероятна къща за гости, в която имахме всичко необходимо и типичния австрийки уют с кариран интериор, много дърво, топлина и вкусотии. Ще оставя координатите на къщата, защото пускат и кученца, дори ги обожават /в Австрия Чарли е на повечето места добре дошъл../: Haus Sonnwend. Две години подред го запазвахме – поне 6-7 месеца по-рано, за да има не само място, но и цената е по-добра. Най-добре е да запазите сега за следващия сезон, ако успявате добре да планирате почивките си, ние за съжаление сме по-импулсивни в решенията си.
Ски курортът се казва Ski Juwel Alpbachtal Wildschönau. Има невероятни писти, различни места за хапване според вкуса и безкрайни гледки. Този курорт не е толкова популярен, колкото съседния, в който карахме тази година, но за него след малко. Бих го сравнила с Боровец, а другия – с Банско. Разбира се, нямат нищо общо от към обслужване, лифтове, големина на пистите и цени на храната, но се опитвам да ви накарам да си го представите 🙂 Можеш да хапнеш вкусен гулаш и да пийнеш едно греяно вино на фона на Алпите, да караш ски/сноуборд, без да си обезпокояван от другите, защото има място за всеки. Просто Рай. За цени, оставям тук информация, сами може да видите почти никаквата разлика в цените с нашите курорти: Ski Passes. /пиша по този начин статията, тъй като често хората остават с впечатлението, че да отидеш на такъв тип почивка в Алпите е много скъпо удоволствие. Напротив :)/.
Hochzillertal Kaltenbach
Не съм сигурна, дали щяхме да посетим това място, ако не беше моя приятелка, която ни организира съвсем спонтанно половин месец преди да заминем. За щастие останахме очаровани и силно препоръчвам, ако не сте начинаещи, да посетите това място /и другите от компанията, които се учиха да карат сноуборд, също намериха подходящи писти за себе си, но за тях и Alpbachtal също е супер вариант/. Има цели 3 различни локации, всяка от които с безкрайни писти, лифтове и заведения.
Досега не бях карала на толкова огромна площ, нито бях посещавала толкова приказни заведения, които гледат към леко страховитите върхове на Алпите. Всичко е организирано перфектно – има червени, сини и черни писти и въпреки огромния наплив от хора, не съм чакала повече от една минута, за да се кача на лифт. За обяд – не е нужно да се притенсяваш къде ще хапнеш от ценова гледна точка, тъй като освен фенси ресторанти, има прекрасни хижи, в които можеш да на самообслужване да си вземеш топла супа, шницел или каквото ти се хапва, на нормални цени. Тоест – няма проблем да си направите подобен тип пътешествие и с повече, и с по-малко средства, в зависимост от възможностите ви. Това никой не ми гобеше споделил преди години и живях с мисълта, че Алпите са само Kitzbuhel и е невъзможна дестинация на дадения етап от живота ми. Но докато не опиташ, няма как да разбереш, че всъщност дава възможност на всеки да се наслади на качествени услуги и истинска зимна почивка, с която да презаредиш батериите. Цените оставям отново тук: Ski Passes.
Къде отседнахме?
Този път за съжаление нямахме огромен избор, тъй като започнахме да търсим половин месец, преди да заминем. Имахме бюджет и куче – две неща, които все пак не са малък фактор. За щастие в последния момент Звезди намери невероятно местенце до Achensee, в което се чувствахме невероятно. Не беше тип къща за гости, а по-скоро хотел, но беше уютен, с невероятна гледка към езерото, топъл, чист и имаше всичко необходимо като вкусна храна, сауна за релакс след цял ден в планината, и много приветливи собственици. Мястото е: St. Hubertus Achensee
Интересен факт: преди години бяхме посетили градчето Pertisau, в непосредствена близост до хотела, в търсене на страховити изживявания. Боби беше открил една статия за най-интересните изоставени сгради и потеглихме с колата в търсене на една от тях. Открихме я и наистина не успях да влезна по-навътре от входа, тъй като ме побиха тръпки. За съжаление, най-вероятно от мерки за сигурност, тази година достъпът беше ограничен и не успяхме да я разгледаме отново, но ви оставям статията, ако харесвате такива истории: Susanna Cox Hotel
What do you think?