When in Rome #2

Този пост е продължение на една дъълга история за едно кратко посещение на Вечния град (ТУК може да прочетеш повече за Ватикана, тълпите туристи и airbnb.com). След невероятно дългия ден, изпълнен с много вълнения и седемчасовия сън, дойде време да посетим Колизеумът (или Колизея). Още със ставането няма как човек да остане безразличен към случващото се – по улиците се разнася аромат на италианско кафе, смесен с току що изпечени кроасани. За по-малко от половин час приготвления по идния ден, вече се бяхме отправили към заветната забележителност. Както казах и в предния пост, разстоянията в Рим са пешеходни и определено препоръчвам да се разходите, вместо да се използва не до толкова приятното метро или друг вид градски транспорт.

Най-важният съвет: Купете си билет онлайн! Разликата в опашките беше повече от 2 часа! Също така не бързайте да отидете в 9-10 часа – тогава влизат всички организирани групи и е голяма лудница. 12 часа беше идеалното време. Още с влизането в грандиозната сграда няма как да се скрие възхищението от това, колко е запазено всичко. Само мисълта, че това място е било сборен пункт както на тържества, така и на необуздани убийства, те кара да изпитваш смесени чувства. Величието на сградата е останало непомрачено нито от времето, нито от пагубните изпарения и вибрации на околния трафик ( да не говорим за хилядите туристи, които се изсипват на ден). Самият Колизеум не отнема толкова много време за разглеждане, колкото те кара да се впускаш в размисли, да чертаеш картини като на филм, в които се преплитат хора и животни, излизали на сцената през лабиринт от тунели и коридори, намиращи се под дървения под на арената. Въпреки всичко това, като едни представители на модерния дигитален свят, не останахме безразлични и нащракахме хиляди селфита, снимахме всеки един камък и станахме близки с доста китайски туристи (сникмите го доказват). Всичко това не отнема повече от час- час и половина време. Разбира се и тук ще кажа, че не ви е нужен гид, а просто audio guide или добър пътеводител, от който да си четете.

След страшно красивия Колизеум се запътихме към другата част, която влиза в билета. Първоначално идеята ни бе да пропуснем това място и да използваме оставащото време за разходки из Вечния град, но нещо ни подсказа, че може би трябва да наминем поне за малко. Изчакахме не повече от 20-минутна опашка и се озовахме в огромно тревно помещение, което никак не се доближаваше до моите скучни представи. Още с влизането попаднахме до огромна арка, която е едно от най-красивите неща, които бях виждала. След това се открива безкрайна гледка, изпълнена с различни храмове на жрици, постройки и църкви, които бяха толкова запазени, сякаш времето беше спряло. Разходката там отнема със сигурност поне два часа, тъй като разстоянията за големи, а пътеките – доста неравни. Всичко е осеяно с цветя и зеленина, а гледката от хълма, до който се стига с мноого желание, заради многото стълби, е дъхоспираща! Затова не пестете време и си оставете поне половин ден за Колизеума, Арката на Константин и руините, които ги заобикалят.

Веднъж посетите ли горепосочените забележителности и Ватикана – готови сте за приключения! Това бяха основните места, които човек трябва да посети при първата си визита на Вечния град. През оставащото време хапнахме сладолед, пица и паста за пети път този ден, успяхме да посетим любимия ми Fontana Di Trevi още веднъж, да се разходим поне два пъти по главната улица via del Corso, да изкачим хълма над Испанските стълби и да видим залеза, който се спускаше бавно над града и отново след полунощ, да стигнем до уютния ни апартамент в сърцето на Рим. След втория ден изминатите километри бяха с 22 отгоре, а спомените – безкрайни.