Късче от рая във Вила “Синтика”

Щастлива съм. Щастлива съм, че напоследък ми се отдава възможност да посещавам все по-често страхотни места из любимата ни България. Все стягаме багажите към далчени дестинации, търсим оферти в съседна Гърция /че кой не го прави?/ и някак родината ни остава на заден план. Все бягаме надалеч, защото тук местата са ни близо, под носа и “няма къде да избягат”. Защо не уважаваме страната си, не знам. Така сме отраснали, все старите казват – тази държава няма да се оправи. Е, затова сме младите, за да ги опровергаем и да дадем нов тласък – към това да копнеем по непознатото, към това да опознаваме по-добре красотите, страхотните забележителности и кътчета, които само чакат да бъдат преоткрити!  

Pinit

Давам начало на пътешествия из България с едно райско място, сгушено в един прекрасен град – Сандански, а именно Вила “Синтика”. Преди време бях видяла мястото в блога на едно любимо момиче, Йоанна, и тогава си казах, че ще открия следващата година време да го посетя. По страхотно стечение на обстоятелствата успях да си открадна два дни и заедно с Боби и Чарлито взехме най-необходимото и потеглихме натам за един топъл юнски уикенд сред природата. Стигнахме адски бързо от София и по обяд вече бяхме паркирали в комплекса. Още слизайки от колата ни връхлетя горещината, която витае в този край, но за щастие имаше достатъчно варианти за разхлаждане след това – басейн, ледени коктейли, охладено вино или просто да постоим малко в самата хотелска част под климатика. След като се разтоварихме, на рецепция ни посрещнаха усмихнати лица, които овладяха всяка създала се неприятна ситуация спокойно, бързо и адекватно, за което им благодаря адски много 😊 

Pinit

Разбира се, аз нямах търпение вече да хвана малко тен и въобще не успях да се насладя веднага на стаята, в която ни бяха настанили, затова само оставих багажа и за секунди се телепортирах на шезлонг с коктейл в ръка – не знам, защо не съм толкова бърза в оправянето и сутрин преди работа… 😀 Тук искам да отбележа нещо много интересно, което изпробвах за пръв път – коктейл “ЛИПИТО”, след което не съм сигурна, че бих искала да пия повече обикновено Мохито – няма толкова вкусно нещо! /намерих това като рецепта в интернет: концентрирана липова запарка с бял ром и цитрусов фреш/. 

След като светът бе вече доста по-красив след почивката около басейна с двамата любими и прекрасното слънце, дойде време да се разходим из комплекса. Първото, което забелязахме е, че имаше доста кучета в хотела, което ме накара да се почувствам толкова на място! Не разбирам местата, които не допускат кучовци – та хората са толкова по-мръсни понякога от една малка животинка? Ако направи поразия, разбира се, че ще се поеме от стопанина…но това е една друга дълга тема на разговор, за която мисля да отделя цял друг блог пост 😊 Та да се върнем на Синтика – има огромен двор, в който след две завъртания Чарли вече беше изморен – има място за тичане, къде да си играят дечицата, ако сте се запътили цялото семейство, страхотни рисунки по стените, една от които бях качила и в Инстаграм още, докато бяхме там, защото ме впечатли адски много! Градината е осеяна с невероятни цветя, маслинови дръвчета и като цяло е едно прекрасно място да прекарате лятото си. Това, което ще ми остане безценен спомен, е танцът на светулките, който наблюдавахме преди вечеря – когато бях малка, на вилата ни в Княжево бе пълно с тези магически същества, но това е заради чистия въздух, както майка ми ми разказваше. В София се промениха нещата, светещите животинки и майка ми ги няма, но пък за пръв път от толкова много години да видя отново светулки, ме накара да се почувствам на място, да спра за малко и да се насладя на момента, който предизвика толкова мили спомени! 

След това се отправихме към ресторанта на самата вила, а именно ресторант “Синти”. Оказа се, че храната е приготвена под ръководството на небеизвестния шеф Валери Нешов и освен гостите на хотела, имаше и посетители от самия град, което определено означаваше, че и местните харесват мястото. Поръчахме си, разбира се, няколко ястия, като за пореден път ме беше доста яд, че заради алергията ми към риба не успях да опитам от вкусните морски ястия, но пък Боби намаза. Сами виждате от снимките за какви вкусотии става въпрос – продуктите им се доставят ежедневно от Гърция и малките органични ферми в региона, за да може храната да е винаги прясна и на високо ниво. Няма как във винарна да не опитаме и различни видове вино, като това, което на мен ми допадна най-много, е Совиньон Блан на самата им изба – задължително го пробвайте, аз не успях да остана само с една чаша и накрая си взехме цяла бутилка… останалото е история 😀  

След вечерята нямах сили изобщо да разгледам каквото и да било, затова просто се отдадох на желанието ми за сън и исках да събера нови сили за следващите два дни, които ни предстояха! 

На следващия ден още със събуждането знаех, че денят ще е прекрасен. В началото малко се зачудих, дали ще има какво да правим само във вилата и бях решила да се разходим и из самия Сандански, но така и не остана време. Вярвате ми или не, едва на следващия ден забелязах какво посрещане имах в стаята – плодове, красиви цветя и комплимент – бутилка вино от изба “Вила Синтика”.  Страхотен жест, който те кара да се чувстваш на правилното място и че си направил правилния избор за почивка. Хотелиерите е добре да се научат, че подобно нещо не струва толкова много, а самото уважение е безценно за госта – така че, well done, Villa Sintica

Pinit

След като се нарадвах на стаята, която е в прекрасен бледо-син цвят и всичко е направено с много вкус, да не говорим за огромното легло/ за подобно мечтая да имам и у дома от доста години/ и страхотната тераса, която гледаше към гората от едната страна, и към басейна, от другата, се отправихме към закуската, за която честно казано не мисля да казвам каквото и да било, а само да пусна следващите снимки, които говорят достатъчно за разноoбразието и вкусотиите, с които преядохме още със ставането сутринта:

След това целия ден прекарахме на басейна, като не си мислете, че ни е било скучно – Чарлито няколко пъти искаше да го прибираме, след това пак да излиза, и обратно…заради жегата. Когато отивате в Сандански е добре да сте подготвени, че наистина е адски горещо – но, разбира се, за всеки има по нещо. Освен коктейлите, които мен лично ме разхлаждаха цял ден, Чарли си спеше от време на време в стаята под климатика, а Боби се наслаждаваше на Спа центъра, в който редуваше джакузи, малко парна баня и сауна – след тях, когато излезнеш навън, ти се струва направо леко хладно времето 😀 Аз честно казано съм от хората, които все си мислят, че са бели и се пека ако може по цял ден, но така и не станах особено черна – в крайна сметка поне си починах и се насладих на както се казва “quality time” със семейството, защото напоследък все не остава време за тях от работа, проекти…  

Това, което най-много ми допадна във Вила Синтика е, че има само 25 стаи – сигурна съм, че са могли да направят по-голяма база за спане, но не са – за да могат да обърнат внимание на всеки един свой гост, да го накарат да забрави за ежедневните проблеми и да се наслади на вкусна храна, спокойствие сред природата, да се разхлади около огромния басейн или просто да си почива в спа центъра – има забавления за всички! А за новото им лятно меню нямам какво да кажа – наистина може да задоволи изискванията на всеки вкус – от обикновен таратор и любимите ни тиквички по Гръцки, до истински шедьоври в чинията ви като пъдпъдъка “Су вид”, който хапнах, или уникалния грилован бийфтек с чедър…Истинско удоволствие за небцето!

Това, че времето отлетя и не ни се тръгваше мисля, че е повече от ясно, но нека не забравям и самата винарна – за жалост не успяхме да я разгледаме добре, защото токът в целия град спря за няколко часа точно, когато трябваше да се разходим из нея, но не бих искала да пропусна да ви разкажа и за нея /а за снимките благодаря на Йоанна, че ми ги предостави/ 😊 Винарска изба Синтика изниква на винената карта в България през 2008 година – тя е наследник на стара винарна и носител на нова концепция, като се стреми да развива потенциала на локалните български сортове грозде, поели пътя към световното винарство от Комплексната опитна станция, създавайки от тях и от гроздето на световните сортове, засадени в района, неподражаеми, висококачествени, богати и комплексни тероарни вина, отразяващи спецификата и уникалността на района, известен с лозарството и винарството още от времето на древните СИНТИ (тракийско племе), живeли тук преди хилядолетия. Ние си обещахме още този месец по път за Гърция да се отбием през винарната, тъй като за винен ентусиаст като мен е изключително интересно да видя и с очите си какво се крие вътре, а не само от тези прекрасни кадри:

Благодаря отново на Villa Sintica , които ни накараха да се чувстваме като у дома този уикенд, за гостоприемството, за това, че бяха изключително отзивчиви, храната им беше божествена, Чарлито бе намачкан от всеки човек, изпречил му се на пътя, а ние – бяхме спокойни, че в целия комплекс няма проблем той да бъде с нас по време на целия ни престой и заедно успяхме да заредим батериите за предстоящата работна седмица!

Pinit

Опитахме се да заснемем и кратко видео, надявам се чрез него да успеем да ви предадем емоцията от това райско местенце:

*Публикацията е в колаборация с Villa Sintica.
Мнението ми е изградено изцяло на база лични впечатления от изживяването ми във Villa Sintica и не е спонсорирано.

What do you think?

Your email address will not be published. Required fields are marked *

No Comments Yet.