Церемонията Temazcal, или най-истинското духовно изживяване, което съм имала в живота си.

Измина седмица от нашето завръщане у дома и честно да си призная – не съм сигурна, дали все още знам къде се намирам. Мексико за мен беше като прераждане – сякаш прогледнах отново. Новото усещане е съвкупност от емоции, преживявания, разговори, песни, усещания. Неслучайно се казва, че човек е човек, когато е на път. Но не в Европа или друга близка до нас държава – истински се зареждам от места с различна култура, с различен начин на живот. Когато отворя сетивата си до толкова, че да не знам къде е границата ми. Да опитвам от новото, да грабя с шепи, да попивам различни аромати, вкусове, звуци.

Мексико бе нашият мечтан „меден месец“, но и двамата с Боби не сме по лежането по цял ден на плаж, затова и решихме дестинацията ни да е интригуваща, екзотична и с много контрасти. Южна Америка има енергия, която усещаш при всяка стъпка, която правиш. Мястото е наситено с духовност и дори да не вярваш в подобни истории, ритуали, то силно препоръчвам да оставите предразсъдъците в самолета на отиване и повече да не си ги взимате обратно. 😊 Още със стъпването ни на мексиканска земя – усетих, че има някакво истинско усещане на свобода. Да бъдеш който пожелаеш. Да изглеждаш както ти душа иска. Да правиш, каквото ти сметнеш за добре. Нека си признаем – в България не сме особено толерантни /не обичам да генерализирам, но това е факт./. И колкото и да се борим с общоприетото, с хорското мнение, колкото и да сме „над нещата“, винаги се обажда малкото дяволче на рамото, което ти казва „не можеш да излезнеш така облечен до магазина, какво ще каже съседката?“ и т.н…схващате идеята. От много време се чувствам все по-добре със самата себе си, начина, по който изглеждам, работата, която имам, хората, с които съм заобиколена. Но не бях изкоренила докрай чувството за свобода и увереност във всяка ситуация. Как успях да го направя? Прочети в следващите редове 😊

Днес ще си говорим за церемонията „Темаскал“, а в отделен влог ще ви разкажа повече за пътешествието ни до Мексико – полети, настаняване, забележителности, ресторанти, всичко. Докато подготвях програмата ни, в някои по-интересни влогове и блогове попадах на препоръки за „Темаскал“, гледах клипчета, в които всеки казваше накрая „Не мога да го опиша с думи, трябва да се преживее“ и някак усетих, че имам нужда от това. Вярвам, че всичко, свързано със себеопознаване, психология, медитация и т.н., трябва да се прави с осъзнатост и приемане. Ако не си готов и го правиш насила, ефектът не би бил същият. И така – поразпитахме хора около нас – разбира се никой не беше посещавал церемонията, но един ден преди да заминем намерихме контакт на нашата страхотна позната, която живее в района и беше нашият истински спасител. Тя ни сподели и мястото, на което се провежда най-добрият Темаскал – Holistika Tulum. Мястото е като от приказките, носи усещане за спокойствие и свобода като никое друго, което съм посещавала в живота си. Обещахме си да се върнем някой ден за две седмици само в комплекса с Боби! А сега нека разкажа малко повече за самата церемония:

Думата „темаскал“ / Temāzcalli/ произхожда от езика нахуатл от Мезоамерика и буквално означава „къща за потене“. Обикновено конструкцията се изгражда от клони, кирпич, глина, тухли или камъни, тази, в която бяхме ние, бе от камъни.

Думата „инипи“ на езика на племето Лакота от Северна Америка означава „да заживееш отново“ или „завръщане към живота“ – мога да потвърдя, че се чувствам точно по този начин, без да преувеличавам. Конструкцията традиционно се изгражда от 16 вертикални върбови клони, които се сплитат и притягат от още 4 хоризонтални реда млади дръвчета. След това тя се покрива с кожи (или днес – одеала), така че да не влиза светлина, а и да се запазва топлината от поставените в центъра ѝ нагорещени камъни. Честно да си призная – дори и след днешния текст, не съм сигурна, че ще съм пресъздала правилно изживяването, защото то е строго индивидуално за всеки един от нас, както и зависи с какво „Намерение“ ще влезнеш вътре. Каква е твоята цел и до колко си отворен за случващото се. Темаскал е древен ритуал, който се изпълнява и до днес. Той има за цел да пречисти тялото и да излекува душата. Времето, прекарано в каменната къщичка на пълна тъмнина, е време за лична интроспекция и интересен ритуал, чрез който да се свържеш със себе си и другите. Самата церемония мога да я разделя на 6 части – една встъпителна навън, 4 по около половин час всяка вътре, и една последна – навън, в която отмиваме всичко изкарано буквално и преносно от нас, което ни е било в тежест. Температурата е изключително висока вътре и аз лично не препоръчвам, ако имате проблеми със сърцето, да влизате. Боби пропусна именно заради това изживяването да бъдем двамата заедно. Честно казано вярвах, че няма да издържа и аз, защото още на първото затваряне на около 10 човека в една каменна постройка, в която е изключително горещо, не виждаш нищо, пеят се песни и не знаеш изобщо какво се случва – нямаше как да не си тръгна, ако бях у дома, например. Но имах искрено силното желание да усетя нещо ново за мен, да преоткрия себе си, да бъда отворена към света – и затова просто затворих очи и си казах – „ти можеш“. Усещах цялото си тяло вир вода, главата ми туптеше, често и не разбирах какво пеем, но някак душата ми искаше да се включи и си тананиках заедно с останалите. Темаскал се води „прераждане“, тъй като  постройката е създадена така, че да наподобява „утробата на Майката Земя“ и всъщност цялата церемония се върти около етапите на човешкия живот, сезоните, посоките на света. Церемонията се открива с молитва и споделяне на намеренията, мантрите и тишината между всички участващи. Чрез тях и в тях, съединяваме в единство четирите основни елемента на живота ни – тяло, сърце, съзнание и дух. Превеждащи ни в пространството на Духа, там където чувстваме връзката с източника, там където сме цялостни. Вярвам, че който успее да превъзмогне страха от тъмнината и възможността да припадне във всеки един момент, ще издържи докрай. Не искам да издавам „тайните“ какво точно се случва във всеки един момент, но ще се опитам да разкажа какво усещах аз самата. Преминах през страх, през въпроси като „какво правя тук, това не е за мен..?“, до сълзи, че искам да издържа, но не мога. Осъзнах, че ние сами поставяме бариерите и всъщност тялото ни е способно на много повече! След третия етап не чувствах обаче вече ръцете и краката си, което в моя мозък означаваше – припадане до няколко секунди. Не можех дори да говоря и просто посочих изхода. Водещият каза „If you want.” Не е хубаво да прекъсваш ритуала, но и като човешко същество имаш правото да спреш и да си тръгнеш. Аз бях дълбоко убедена, че това е моят предел. Бях щастлива, че съм издържала повече от половината. Изпих една ледена вода, подишах влажния мексикански въздух и вече бях готова да се обличам. Водещият на церемонията обаче имаше други планове – каза, че няма да започнат, докато не се върна и да си дам колкото ми е нужно време. Разбира се, нямаше как да разочаровам още 10 човека, и просто си казах – и да припадна, ще ме свестят, влизам. Чух ръкопляскания, потупвания по рамото – сякаш вече бяхме семейство с тези толкова различни и прекрасни хора от цял свят. Та вътре всеки си сподели страховете, това не е ли повече и от семейство? 😊 В момента и за миг не съжалявам, че се върнах обратно и за последния етап, тъй като без него – усещането нямаше да е същото. В него плаках без причина, просто чистейки енергията си, пях с цяло гърло песните, чиито текстове научавах на момента, викахме думи, които ни носят щастие, спокойствие и сила. Влезнах с натежала душа и си тръгнах толкова лека и свободна. Две седмици по-късно, все още се връщам всеки ден към тази гора, тези хора. Сякаш времето беше спряло и всички имахме една цел – да се докоснем по-близо до себе си и своите предшественици.

Pinit
Credits: Shutterstock

По време на Темaскал се навлиза в няколко нива на съзнанието, които досега не бях усещала. От нормалното ни активно състояние, благодарение на тъмнината и високата температура преминаваме към по-отпуснато, медитативно състояние, чрез което имаме наистина по-осезаем досег с по-дълбоките пластове на психиката ни – задържани емоции, травми, стрес. Аз ще запазя за себе си изводите, до които достигнах и какво видях в своята собствена глава, но мога да кажа, че промени усещането ми към живота на 180 градуса.  От тогава насам се чувствам много по-спокойна, уравновесена и свободна. Чувствам се наистина пречистена.

И малко препоръки за тези от вас, които искат да посетят Темаскал:

  • Не преяждайте преди това, трябва да сте с лек стомах
  • Бъдете по бански, представете си, че отивате на сауна за 2 часа
  • Не отивайте със свои познати, лично аз вярвам, че това е индивидуално изживяване и човек най-много се отпуска, когато е сред непознати
  • След това ще сте максимално изтощени, не си правете планове за вечерта, а отидете да се наспите
  • Ако имате сърдечни или други подобни проблеми – пропуснете. Аз имам ниско кръвно по принцип, но май човек не знае колко точно издръжлив може да бъде 😊

Темаскал е завръщане в утробата на Майката Земя, възстановяващо връзката между нас, природата и всичко заобикалящо ни. Това е врата към спомена за истинските ни стремежи и цели в този живот. За тези, които се отличават измежду другите – никога няма да забравя думите на водещия церемонията „Do you want to be the copy of the copy of the copy of the copy….or you want to be unique just by being your true self?” – и вече две седмици по-късно мога да кажа с ясно съзнание своя отговор – определено НЕ. Така че ако ви трябва едно побутване като на мен, да осъзнаете някои истини за вас самите, да усетите величието на ритуал, създаден преди толкова много години, да изпитате нови емоции и чувства, то не пропускайте Темаскал, когато сте в Мексико.

Ето тук може да разгледате Holistika. Освен Temazcal, преминахме и през Какаова церемония – силно препоръчвам за тези, които искат да се докоснат до културата, но не са готови за по-силното изживяване на Темаскал-а. 🙂

What do you think?

Your email address will not be published.

No Comments Yet.