Днес ще ви разходя из едно райско място, което избрахме съвсем спонтанно две седмици, преди самото пътешествие. Ще ви разкажа за приказното приключение с неговите радости и несгоди, защото да бъдем честни – не винаги всичко е цветя и рози. На всеки се случва от време на време да не му се получават нещата, да има „каръшки“ ден, но тук продължи почти 4 дни. Да, 4 от 6 дни. Въпреки това, да посетя Скопелос бе като сбъднат сън за мен и съм сигурна, че ще се върна някой ден, частичка от сърцето ми определено остана там!
Ще се опитам да събера най-важното в този пост и от сега предупреждавам, че ако наистина имате желанието да го прочете, а не само да скролнете през магическите кадри, ще ви трябва удобен стол /и този в офиса върши работа/ и чаша хубаво вино /или ароматно кафе/, за да се пренесете изцяло на острова! Нека започваме 🙂
Първо, нека изясним, че няма нищо страшно и чак толкова отегчаващо в това да изминете 6-7 часа с кола и още 3:30-4 часа с ферибот, за да стигнете такава приказна дестинация. Дали с дете, дали с куче, с приятели или само с любимия, 10-11 часа не са толкова много и не се усещат толкова тежко – ние се сменихме на половината път до Волос и за миг не се почувствахме изморени. Скопелос, заедно със Скиатос и Алонисос оформят островната група Спорадите, като до тях може да стигнете със самолет /до Скиатос – там е едно от известните летища, които са в самия център и самолетите кацат много ниско над главите ви/, или с ферибот – повечето хора предпочитат да оставят колата си на пристанището във Волос – таксите са доста високи и ако не сте повече хора в колата, излиза доста скъпо за жалост. И тъй като бюджетът е важен за всеки пътешественик, нека говорим в цифри:
- Пътните такси от границата до Волос /минава се покрай Катерини и планината Олимп, доста красиви гледки се отварят пред вас по пътя за Атина/ са около 15 евро по груби изчисления.
- Ферибот в двете посоки: Цените не са фиксирани и варират според сезон, ден, час. Това е сайтът, който може да използвате – самият билет се взима на място от гише на пристанището и ви таксуват 5 евро за принтирането.
https://hellenicseaways.gr/en/routes/view/36
Ориентировъчни цени:
Билет за човек: между 20-30 евро в посока
Билет за кола: около 80 евро в посока
Пристанищата в Скопелос, на които може да пристигнете, са две: Скопелос /главният град/ или Глоса. На отиване пристигнахме в Глоса, а от там следваше 40-минутен път до град Скопелос, където бяхме отседнали. И от тук започва приключението – готови ли сте? /пропуснете следващия абзац, ако не ви се чете несполучливата история за хотела ни, след това следват интересните факти за острова /:
Часът бе около 23:00 и след целодневно пътуване, въпреки красотите, които наблюдавахме през прозореца, умората надделя и единственото, за което копнеехме, е да стигнем в хотела, да вземем по един душ и да легнем доволни и щастливи, че сме стигнали живи и здрави. Да, ама не. Няма да изпадам в подробности, за да не си помислите, че мрънкам и съм принцеса, сигурна съм, че съм спала на по-ужасяващи места и от най-смелите ви представи, без да кажа нищо – защото съм отивала с нагласата, че няма да тъна в лукс и разкош, но когато си платил не малка за моите представи сума от 120 евро на вечер и си харесал прилично изглеждащите снимки в booking.com, очакваш да завариш същата приятна стая и на живо. Отново – да, ама не. Оставям снимките сами да говорят и оставям линк към хотела /Линк:
https://www.booking.com/hotel/gr/rigas.bg.html /, за да не се излъжете и вие от прекрасните ревюта – от личен опит разбрахме, че лошите се трият след заплашване за съд и непристойно поведение.
Буквално първите 3 дни се разправяхме само с това, минахме през любезни разговори и молби управителят сам да се убеди колко точно е мръсна най-вече банята, как въздухът е задушен от загнилия аромат на мухъл, който не е премахван най-вероятно от създаването на комплекса, да не говорим за спалното бельо…Боби накрая се завиваше с кърпата си за плаж. Long story short – след като отказаха да ни предоставят друга стая, написахме лоши ревюта в Google и Tripadvisor – разбира се, веднага ни се предложи на другия ден да спим в друг техен хотел – спахме спокойни една нощ и толкова. Ден 3 – Боби ме чака около басейна с Чарли, докато аз отивам да взема ключа за другия апартамент – но вместо това бивам натикана от двама гърци в мрачна стая, вратата се затваря, запалват се цигари и ми се казва, че те имат камери и са заснели моето непристойно поведение, знаят какво сме написали в интернет и всичко това води до съд. Ако не бях балканско момиче най-вероятно щях да се уплаша, но в същия момент изпаднах в истеричен смях и около 5 минути не можех да повярвам, че тези двама уж възрастни и интелигентни мъже смятат, че живеем във филм от типа на „Кръстника“. Не се стигна до повече разправии, защото излизайки от стаята знаех, че нещата няма да останат така и бях готова да търся правата си като един истински гражданин на Европейския съюз! /шегата настрана, но никога не оставяйте някой да се гаври по този начин с вас, в 21 век сме все пак, има институции, които силно вярвам, работят в по-голяма част от времето/.
След цял ден разправии и почти инфарктното състояние, до което ни докара Чарлито след като залепи цялата си муцунка в лепило за буболечки, не можеше да диша и остана плешив, но за наше щастие е жив и здрав /в Гърция на много места остават върху кашон дебел слой лепило, което да събира всички буболечки и летящи животинки като мухи, оси и т.н/- стигнахме до звънене на позната, която е екскурзовод в Гърция – след като проведе разговор с хотела от името на „Министерство на туризма“ покрай нашето оплакване до „Българското посолство“ в Гърция, веднага получихме чиста стая в друг комплекс от веригата Spyrou, която се оказва доста приятна, ако не попаднете в „кучешката стая“ на хотел Rigas, както я определиха от хотела.. Защо трябва да се действа само когато се стигне до институции? До кога ще се залъгват клиентите с прекрасни ревюта, а когато човек пристигне на място – завари това подобие на хотелска стая? Хора, търсете си правата – знам, че това може да донесе със себе си страшни главоболия и загуба на ценно време, но ако всеки остави така нещата, проблемите няма да изчезнат 🙂 Позволих си да направя това отклонение, защото подобни изживявания се случват на всеки, дори това е лек вариант на истории, които всеки от нас чува ежедневно – така че с действие и малко инат всичко се нарежда, просто не подминавайте, а действайте!
Оставям линк към другия хотел, в който ни преместиха – беше много чист и приятен, но и непосилен за повече нощувки: Skopelos Holiday and Spa
А малкият клетник се пордреди така:
А сега нека продължим с разказа. Блог постът, който ме вдъхнови да заминем точно на това място, е от сайта на любим мой блогър – Радостина от Life Bites. Всичко бе описано толкова приказно и красиво, снимките й – както винаги зареждащи, че нямаше как да не усетя неистовото желание и аз да се докосна до този гръцки остров – досега бях като по-голяма част от българите – Халкидики ми е Гърция, и не бях стигала по-далеч. Голяма грешка. Скопелос е от онези райски места, до които не се стига лесно и определено не всеки би предприел такова пътешествие, освен ако не е до Санторини или друга иснтаграмабъл дестинация, за да сложи тага над снимката и да отчете в социалните мрежи този постигнат връх в инфлуенскърското общество. Не казвам, че не бих го направила, не ме разбирайте погрешно, но определено напоследък ме влекат мааалко по-спокойни места. Бърнаутът ми е първи приятел и все по-често издирвам места, на които мога да чувам мислите си и да отпочина качествено – а тук, с толкова перипетии, не стигнах дори до това да скролвам с часове на телефона – истинско постижение, бих казала аз. И да, Скопелос е по-ненатоварен от Скиатос и ако искате поне малко уединение, това е мястото, ако сте се запътили към островната група Спорадите. Разбира се, след като холивудският филм „Мама Миа“ е заснет точно на тези острови, няма как маркетингът да не проработи веднага и да не откриете кино вечери, въртящи без да спират “Mamma Mia”, магнитчета, чашки и всичко, което главата ви може да побере, с надпис „Mamma Mia”, сякаш няма с какво друго да се гордее този рай на Земята. За песните, звучащи от почти всяко второ заведение, смятам е повече от ясно 🙂 Няколко са местата, които обаче си заслужават да се посетят именно заради прекрасните спомени от конкретни емблематични сцени от филма, като параклисa
Agios Ioannis Kastri,
например. Той се намира на висока скала и за да се качите до него, трябва да изкачите 110 каменни стъпала, а преди това да изминете леко неприятен път за хората, на които им става лошо по завои. Всичко обаче си заслужава, обещавам ви! /ще се почувствате като тичащата Мерил Стрийп и гонещият я след нея Пиърс Броснън ;)/ Аз се изкачих сама, защото нямаше как да предизвикам топлинен удар на Боби и Чарли, но аз нямах нищо против да покоря това предизвикателство на 36 градуса в 12:30 на обяд. Бях си почти самичка през цялото време, нямаше други луди освен някоя друга енстусиазирана възрастна дама или дете, което е омрънкало живота на майка си да се качат до горе ТОЧНО СЕГА.
Бавно по бавно се стига и честно казано слизането е по-тежко, но 360-градусовата гледка, която се разтваря отгоре, е нещо неописуемо и трябва да го видите – кристално чистите зелено-сини заливи, красивите скали и бялото параклисче до вас – такова очарование не се среща всеки ден и не го пропускайте, защото е „туристическо“ – тълпите липсват, съвсем спокойно може да се окажете единствения човек и да се насладите на успокояващите плисъци от вълните и да се оставите вятъра да свърши своята работа по освежаване след като сте изкатерили този връх за един обикновен човек, който не мърда от офисния стол в ежедневието си.
Според Холивуд това е идеалното място за романтична и неочаквана сватба – потвърждавам с две ръце! Искам да отбележ, че това наистина е най-зеленият остров със своите 5 милиона бора, 50 000 маслинови дръвчета – определено е място, запазило природата си по уникален начин! Тук само вметвам, че мини плажът Agios Ioannis е прекрасен и може да го съчетаете с посещение на скалното параклисче, но за него в следващия блог пост!
Друга основна забележителност, която ще ви остави без дъх, е
Amarandos,
сkалист ноc, кοйтo след Agios Ioannis Kastri се е превърнал в един от основните cимвοли на Скопелос съc снимkите на две сaмοтни дървeта, cтърчащи oт морскa сκала. Hocът сe нaмира на югозaпадния бряг на οстрoвa и е доcтъпен пο чeрен път близo до Agnontas. Пътят до там е в сравнително добро състояние – аko cтe с колa, мοжете да я oставитe точнο в нaчалoто на нοca, след което обуйте по-удобни обувки, не джапанки, и ще се наложи да се разходите малко измежду дърветата и леко стръмни пътечки.
Ha мяcтoто, kъдeтο нoсът се cвързва със cyшатa, се e образувал дълъг и тесен кaнал, κοйтo мecтните наричaт “piscina”, в превод “басeйна”, тъй kaтο дълбoките му сини води cа винаги спοκoйни и многο приличaт на вoдатa в плyвен басeйн – не бях виждала подобен цвят море, очите ми буквално останаха там. Божествено е! Само добавям, че там няма плаж, така че не се приготвяйте за целодневна разходка, освен ако не сте любители на излежаването върху скали 🙂
Връщам се към Скопелос и това какво може да видите, какво е интересно и с какво се гордеят гърците там. На острова има повече от 360 църкви и параклиси, които са кацнали по стръмните улички или пък са сгушени в някоя гора – все пак гърците са известни със своята набожност и няма как тази черта да е подминала и това място! Затова съветът ми е да не подминавате и другата известна църква на Дева Мария:
Panagitsa of Pyrgos.
която е кацнала точно над пристанището в Скопелос и е като емблема на градчето – бяла, с уникална гледка и носеща чувство на безвремие – ние се качихме два пъти до нея – един път по залез слънце и втори път на обяд – определено не правете тази грешка, отново си останах сама с фотоапарата и желанието ми да заснема перфектния кадър, който така и не се получи заради жарещото слънце. След нея нагоре има стръмно изкачване, което обаче си заслужава, ако искате да изпиете нещо освежаващо в сладурско заведение, гледащо към сливащите се пейзажи на море и небе 🙂
Самото градче Скопелос не е голямо, но пък предлага достатъчно разнообразни занимания, заведения и гледки. Всяка вечер изпробвахме различни таверни и ресторанти, и след това предприемахме изследване на тесните улички и шарени магазинчета, заснемах в кадри красивите прозорци и врати в типичен гръцки стил в сини нюанси, напомнящи на морския залив – или просто се наслаждвахаме на спокойствието, което цареше – бих нарекла живота в Скопелос с любимия ми италиански израз – il dolce far niente. Просто живот без напрежение.
Последното, което ще добавя в този пост, е съвет за придвижването – ако не сте с кола, има други доста удобни варианти като скутери и бъгита, които може да откриете буквално на всеки ъгъл. Rent-a-car също е опция, но около плажовете и като цяло на местата, които ще посетите, няма къде да паркирате и това ще ви донесе доста главоболия и загуба на време, така че първите два варианта са по-добрият избор 🙂
В следващия блог пост ще синтезирам информация за плажове, наемане на лодки и заведения, които да посетите задължително!
А аз продължавам да си тананикам... Mamma mia, now I really know….My my, I could never let you go...и пишейки всичко това да се връщам към спиращата дъха природа, омагьосващите залези и очарованието на варосаните приказни къщи, разпръснати из криволичещите улички на градчето.
What do you think?