Здравейте, прекрасни хора! Както виждате, напоследък съм все по-активна – времето ми не се е увеличило магически, нито съм изоставила своя full-time job, напротив 😊 Ангажиментите се нижат един след друг, но есента ми носи някаква сила, мотивация за промяна. Тя може да не се изразява в смяна на обстановката, а смяна на навиците. С годините се научавам да приоритизирам все по-добре, разбира се все още има какво да се желае. Това обаче ми дава възможност да отмятам по-бързо задачките и да отварям врати за нови предизвикателства – щастлива съм, че все по-често работата и блогът ме срещат със страхотни хора, които ме зареждат и изпълват душата ми с желание да вървя с бодра крачка напред към мечтите си. Пътят към тях никой не е казал, че няма препятствия, тръни и всякакви такива красиви елементи – но стига да се научиш да виждаш красотата и в тях, значи половината път е извървян, мисля си аз. Себеуважението, това да слушаш собствените си инстинкти, е изключително важно, за да си ползотворен човек за себе си и околните.
И за да бъда най-добрата своя версия, се опитвам да грабя с шепи от живота във всеки един различен аспект – социален, професионален, личен. Няма да кажа нещо ново с това, че има няколко сфери, които ме правят най-щастливия човек на света – да започнем с модата и да завършим с виното. Първото ме определя като човек, модата е себеизразяване, нещото, което ни отличава един от друг. Тенденциите идват и си отиват, но стилът е това, което остава в съзнанието на хората и е непреходен. Няма да ви впечатля особено, ако започна да ви разказвам за тазгодишните есенно-зимни тенденции – буржоазен стил, много пандели, буфан ръкави, диадеми, кадифе…70-те години отново са тук. Но в цялата тази носталгия по миналото има нещо изтънчено, красиво, романтично. Модата винаги е била и винаги ще бъде моята притегателна сила. Разбира се, не съм най-голямото модно гуру, но наистина в последно време осъзнах за себе си, че няма друга сфера, която да ме усмихва до уши само при мисълта за досега ми до някое изящно бижу-дреха на любим мой бранд или предстоящо лансиране на вълнуваща колекция например. А сега нека включа и другата сфера – пирът за сетивата, или по-накратко – виното. Преди две седмици си откраднахме 3 дни в природата, на едно от най-красивите места в България, Родопите. Дървена къщичка, любимите Чарли и Боби, хубаво време, невероятни гледки, вкусна храна и разбира се, хубаво вино. Говорили сме си и преди на тема тази божествена напитка и мисля, че често сте забелязвали в блога и сторитата ми тази любов. А по време на тази почивка мисля, че подобаващо изпратихме лятото с бутилка розе, за да посрещнем есента.
Розето завзема все по-голямо място в сърцата ни и от неангажиращо лятно вино се превръща в напитка партньор за всеки повод и храна и в дори леко по-хладните сезони. Розето има специален характер, споделен характер – самата му технология – „създадено от червени сортове грозде по технологията на бялото вино“ – създава приятното противоречие на нещо, което е заедно. Харесва ми съчетанието на плътността на червеното вино и плодовите нотки на бялото.
Преди да се поинтересувам по-обстойно конкретно за това вино на Verano Azur, което виждате по снимките, не бях особено наясно при каква температура се консумира, кои са точните ястия, с които трябва да се съчетава и т.н. За другата седмица от работата ми в Bulgaria Mall сме организирали ексклузивна дегустация на 5 степенно меню, в което всяко ястие е изкусно съчетано с конкретен сорт вино. Доста се зачетох и нямам търпение да ви разкажа някой път повече за този градски хедонизъм, който предстои, но сега нека се върнем към розето. То се съчетава добре с вегетарианска храна, месни салати, пица, паста, морски дарове, пикантна кухня; пилешко, свинско, агнешко, дивеч, колбаси, средно меки и твърди сирена. Разбира се, плодовете са перфектната комбинация, защото и самото вино има ягодово-малинови нотки. На верандата в Дървената къща прекарахме едно известно време в приказки, любувайки се на красивите пейзажи, играейки си с Чарлито и наслаждавайки се на настъпващата есен. Давайте си по-често такива моменти, защото тялото и душата имат нужда от презареждане, менталното ни състояние няма как да бъде здраво, ако се претоварваме ежедневно, без да си даваме глътка свежест.
А сега нека се опитам да ви покажа, какво е общото, което намирам между двете ми любими неща – модата и виното. Няма по-важно нещо от това да се чувствате добре в кожата си. На мен ми отне години да разбера, че не е нужно да угодиш на обществото, а на самия себе си. Стилът се гради с времето, но всеки един от нас носи в себе си индивидуалност, които малцина се осмеляват да покажат пред света. Определям своя гардероб като нежен, и в същото време различен, алтернативен. Френски шик, съчетан с леко грубовати елементи, за да крещи “Ели”. Всеки трябва да открие какво го отличава, кое е това нещо, което ще говори на хората вместо теб самия. И освен външния вид, всичко трябва се превърне в една симбиоза и да живее в хармония – какво имам предвид? Целият ви начин на живот трябва да кореспондира с вас самите. Преди време се страхувах какво ще кажат хората за всяко едно занимание и действие, което предприема. В момента правя всичко онова, което обичам и ми доставя удоволствие, без да се замислям за хорското мнение. Обожавам да се прибера след работа, да гушна Чарлитко, да си подготвим вкусна вечеря и да си сипя хубаво вино. Интересен филм или разкази за отминалия ден – няма значение, само да съм си откраднала тези среднощни мигове на щастие. На следващия ден ставам с увереност, съчетавам аутфити, за които в офиса ежедневно получавам укорителни погледи, но за мен това не само, че не е от значение, но и вече не го забелязвам. Щом се чувстваш добре, значи ще изглеждаш добре. Щом на края на деня си удовлетворен от действията си, то значи си успешен човек – в твоя свят, в твоето обкръжение.
И за да разведря малко поста, ще ви разкажа как може да си донесете доза настроение, което да повиши стремглаво себеусещането ви през предстоящите хладни дни. На мен ми доставя огромно удоволствие, когато всичко около мен е съчетано и си пасва перфектно. Есента рисува с красиви земни багри, но и в същото време е перфектното време да съчетаете обикновена дреха с нещо по-екстравагантно, открояващо се, носещо цвят в по-тъмните дни, като любимия ми оранжев пуловер от кадрите, например. А виното къде е в цялата картинка? Ако то е живо същество, то чашата за него е като дрехата за човека. Една дреха побира в себе си нас и ни прави различни, завършени индивиди, а една чаша съдържа течност точно колкото количеството сок от една чепка грозде. Аутфитът ни подчертава красивите очертания на тялото, а формата на чашата – характеристиките на различните типове вина. Винаги се стремя да търся хармонията, а с нежния френски привкус на розето, в съчетание с ефирна рокля, в тонове, подходящи за сезона, е това, което ме кара да се чувствам добре 🙂
Давайте си по-често време за себе си, в което да заредите батериите. Чаша вино вечер на прохладната веранда, сгушени в любимия човек, гледайки звездите…или изискана вечеря на любимо ваше място, в любимата ви рокля и без телефон в ръка – работата и ангажиментите няма да избягат, отдайте се на емоциите си и бъдете истинското си аз! Това е всичко, което имате 🙂
Паралелите в човешкия свят и този на виното се простират до безкрайност. Къде свършва границата между тях? На този въпрос няма кой да ни отговори, освен ние самите. Дайте свобода на мислите си, отърсете се от ежедневните проблеми и се научете да забавяте темпото – най-трудното действие в съвременния свят! И нека заедно изучаваме как да живеем по италианската рецепта: il dolce far niente.
*Статията е в колаборация с Verano Azur. Мнението е изцяло мое.
What do you think?