Ново 20

Резолюции, равносметки, тефтери с цели и хиляди думи, казващи нищо. Първата седмица на 2020 прекарах в тотална изолация от дигиталния свят, защото не издържах да виждам едно и също, сякаш някой е клонирал едни и същи мисли във всеки един от нас. Благодаря за 2019, с нетърпение очаквам 2020, ще променя това, ще спра да правя онова. Да, аз също в края на годината се замислям за случващото се около мен, опитвам се да погледна назад, за да видя все пак колко много съм постигнала, макар и да не го виждам на момента. Но вашите равносметки могат да са както мотивация за някого, така и причина някой да се натъжи и да създадем нереалистични очаквания за живота, защото всички знаем как изглежда нашият свят в очите на хората, които не знаят какво стои зад един кадър, написан текст и ежедневна работа, която няма почивен ден. Отдръпнах се за малко, за да помисля какво искам да правя с това място за напред. Отдавна Mademoisellie не е само хоби, а втора работа. Начин на живот. Мисля за блога 24/7, всяка секунда, всеки миг е свързан с него. Сменям офиси, защото в много аспекти смятам дадено място за загуба на време. Нещата не вървят, темпото е бавно…но в Mademoisellie аз определям темпото. От мен зависи, дали ще е успешен, или ще съм поредния mainstream influencer, който показва едни и същи видеа, яде храна в различни цветове ии…нека не продължавам повече. Честно ли? Нямам против никого, всеки сам решава кого и какво да следва. Не ми харесват и хората, които хейтват цялото това нещо – аз също не го харесвам, но както се казва – “за всеки влак си има пътници”. Не съм щастлива цялото разнообразие от различни създатели на съдържание да е под общ знаменател, но и от нас самите си зависи как ще ни виждат хората и в крайна сметка каква аудитория ще привлечем. Не гледам в чуждата паница и правя това, което аз смятам за редно.

Засилвам модните постове, пътеписите от интересни места и като цяло всичко, което ме вълнува. Независимо, дали е тренд или не. Харесва ми да подкрепям по-малки и независими брандове, да показвам живота такъв, какъвто е…както и да се обградя с малко, но истински хора. Именно такива срещнах през последните години чрез блога, а за най-близките ми приятели – те са моето съкровище. Ако нещо все ви “дразни” в обкръжението ви, то това е изцяло ваш проблем. Времето няма кой да ви го върне и е важно да го използвате рационално. Когато имате нужда от почивка, давайте си я. Когато не искате да се видите “по задължение” с познат/приятел, не го правете. Никой не ви задължава да правите каквото и да било. Животът си е ваш и нищо не е задължително. Спирам до тук със словоизлиянията, защото макар и неподреден, текстът си стана една голяма равносметка, а именно това исках да пропусна.

Pinit

Само ще добавя, че е време да бъдем себе си, а не онзи човек, който обществото очаква да бъдете. “Клонираните атакуват” е хубаво да си остане само филм, защото няма много смисъл иначе да се раждаме различни и свободни. Аз също не веднъж съм се подхлъзвала към това да бъда “в тренда”, но винаги слагайте поне своя почерк във всичко, с което се захванете – за да си кажат хората “ама това е толкова Ели”. Работете за тези реплика, поне мен ме прави изключително щастлива и придава смисъл на целия ми труд. Че някой ме е разбрал и запомнил заради мен самата. Развивайте се, учете, дерзайте – извън социалните мрежи, защото те са просто платформа, която е преходна. Днес я има, утре не. И какво остава след това? Личността ви, творчеството ви, професионалния ви опит. Снимките, лайковете – те хранят егото, но не и душата. Разговорът с добър приятел, удовлетворението от добре свършена работа, целите, които постигате, времето, прекарано със семейството ви и домашния ви любимец, местата, които посещавате, доброволчество и какво ли още не…всичко това дава смисъл на ежедневието ви. А хубавите и подредени гридове? Те са начин да изразиш себе си, да покажеш на света своята индивидуалност…а когато започнат да те следват и много хора – преориентираш съдържанието си във все по-смислено. Защото това е на първо място отговорност, ти ставаш пример на подражание. Аз мисля по следния начин: Ако имах дете и то следваше Mademoisellie, дали щях да се радвам какво вижда то в блога ми? Помислете и вие. Добавена стойност, изкуство, поезия, интересни размисли, злободневни теми – нека има повече от всичко това. Не мога да кажа, че съм постигнала тази хармония, но това е посоката, в която ще вървя от тук нататък. ОБЕЩАНО. В края на 2020 ако не видите тази положителна промяна, да ми пишете. Вчера получих страхотна градивна критика /освен останалите позитивни и мили съобщения/ след едно стори, което пуснах, така че с радост ще приема вашето мнение 🙂

Благодаря ви, че отделяте от времето си да ми пишете, да разискваме теми, да споделяме ежедневието си и като цяло да ми помагате да развивам мястото, което ме прави щастлива по един или друг начин. Помагате ми да се предизвиквам всеки ден, за да бъда утре по-добра своя версия.

Усмихвайте се, носете си новите дрехи и разберете, че животът е такъв, какъвто си го направим. Лоши неща се случват на всеки, затова се фокусирайте върху силните ви страни, заобиколете се от хора, които ви правят щастливи и се фокусирайте върху това да намирате баланса ежедневно. Да бъдете добри, даващи и мислещи.

Pinit

И за да добавя все пак модна нотка към този иначе леко драматичен пост, ще завърша с философията ми за модата:

My style blurs the line between street style and haute couture, between art and reality. In the world of Mademoisellie you will find a merge between different styles together and a different perception of fashion categories – to create my own philosophy of fashion.

Рокля: Sister Jane

Обувки: Dr. Martens

Диадема: DIADEMA.BG

Чанта: Giambattista Valli x H&M

What do you think?

Your email address will not be published. Required fields are marked *

No Comments Yet.